Аметист означава „неопиянен“

Името на аметиста е обещание, дадено на трапезата. На гръцки améthystos означава „неопиянен“: отрицателната представка а плюс глагола, който значи „опивам се“. За гърците, а по-късно и за римляните, който държал близо до себе си този лилав камък, можел да пие, без да губи разсъдъка си. Това е един от малкото кристали, които носят легендата си в самото си име.

В какво наистина са вярвали древните

Още тогава имало и скептици. Плиний Стари, в Книга 37 от своята Естествена история, съобщава, че според магите аметистът предпазва от опиянение, но отхвърля това като една от суетните им измислици, годна единствено за присмех. Плутарх, в своите Застолни беседи, пише, че тези, които свързват името с пиенето, грешат: според него камъкът носи името си заради цвета си — лилаво, напомнящо вино, смесено с вода.

Самият Плиний всъщност го описва по същия начин: блясък, който „преминава във виолетово, преди да достигне цвета на виното“. Две обяснения от древността, и нито едно от тях не твърди, че да го носиш е достатъчно, за да останеш трезвен.

Една царица носела аметист, гравиран с образа на самото Опиянение. Древните имали чувство за хумор.

Елинистическа епиграма, вероятно на поета Асклепиад, описва точно това: пръстен с аметист на царица Клеопатра, гравиран с Methe, олицетворението на Опиянението. „Трезвият“ камък, изваян с образа на самия запой. Чашите, издълбани от аметист, и камъните, пускани във виното, за които четете по толкова сайтове, обаче се срещат само в съвременни книги: това е по-късна традиция, не свидетелство от древността.

Нимфата, която никога не е съществувала

Ако сте чели нещо за аметиста, познавате историята: обиденият Бакхус се заклева да отмъсти на първия смъртен, когото срещне; младата Аметист е на път към храма на Диана; богинята я превръща в бистър кварц, за да я спаси; разкаяният Бакхус излива виното си върху камъка, който тогава става лилав.

Красива история, но датира от 1576 г. Написана е от френския поет Реми Беле, в сборник стихове, посветен на скъпоценните камъни. Никой гръцки или латински текст не споменава нимфа на име Аметист. Най-известният мит за този камък е на по-малко от петстотин години, и се ражда в парижка печатница.

Откъде идва лилавото

Аметистът е кварц, същият минерал като планинския кристал. Следи от желязо са достатъчни, за да го оцветят — няколко стотни от грама на всеки сто грама камък, — а естествената радиоактивност на околните скали ги превръща в „центрове на оцветяване“, които поглъщат светлината. Твърдостта му е 7: надрасква стъкло, но силен удар може да го нащърби.

И цветът му е крехък. Нагрят до около 400–500 °C, той пожълтява или става оранжев, и голяма част от цитрина на пазара всъщност е термично обработен аметист. До деветнайсети век е струвал колкото рубини и смарагди; после са открити огромни залежи в Бразилия, и днес можете да държите един аметист на нощното си шкафче.

Кой аметист да изберете

В традицията на кристалите аметистът е камъкът на спокойствието и бистрия ум, а работещите с чакрите го свързват с Третото око и Коронната чакра. С всяка форма идва и различен жест:

1. Суров или като жеода, с открити връхчета: това е формата за олтара и рафта, тази, която улавя светлината.
2. Полиран камък, изгладен и закръглен: камъкът за джоба, който държите в ръка по време на медитация или оставяте на нощното шкафче.
3. Шеврон, с V-образни ивици от аметист и бял кварц: мнозина го избират за работа с Третото око, точно заради тези ивици, напомнящи стрели.
4. Като камъчево дръвче, с парченца, навити върху метални клонки: малка вещ, която можете да оформите сами, на тихо място в дома.

Един жест за тази вечер

Преди да заспите, хванете аметиста в затворена длан. Поемете три бавни дъха и усетете как камъкът се затопля до температурата на ръката ви. После назовете само едно нещо, което искате да оставите зад гърба си преди утрото, и оставете камъка до леглото си. Ако имате гости за вечеря, поставете го в центъра на масата и разкажете историята на името му: това е най-старият начин да завържете разговор с един камък.

Грижа

Не го оставяйте с месеци на пряка слънчева светлина: с времето цветът на някои аметисти избледнява. За почистване са ви нужни само хладка вода и мека кърпа, после го подсушете. По традиция се пречиства и с дим от тамян, или се оставя през нощта под пълната луна: датата на следващото пълнолуние ще намерите на страницата за Луната, тук в Гидовете.

Свойствата на кристалите принадлежат на традицията и личната практика: те не заместват медицинска или психологическа помощ, и аметистът няма да ви предпази от алкохол.