водата, която танцува в сингинг бол

Налейте два пръста вода в бола и потъркайте ръба му, бавно, с дървеното чукче. Отначало нищо не се случва. После повърхността започва да трепти на тънки вълнички, покрай целия ръб, като пръстен от гребенати пясъчни линии. Натиснете малко по-силно и водата подскача: мънички капчици, които се вдигат, падат, за миг подскачат по повърхността и чак тогава изчезват във водата. Прилича на фокус. Всъщност е физика, и някой се е заел да я изследва сериозно.

Двама физици и един бол

През 2011 г. Денис Терваан от Лиежкия университет и Джон Буш от MIT публикуват изследване в списание Nonlinearity под простото заглавие Tibetan singing bowls. Напълнили бoлове с вода, накарали ги да звучат и заснели всичко на забавен каданс.

Първо се появяват дребни капилярни вълни. После, с нарастването на вибрацията, по ръба се образуват вълни на Фарадей, които трептят с половината от честотата на бола. Натиснете още, и капчици се откъсват точно от точките, където стената вибрира най-силно. Щом паднат, за миг подскачат, плъзгат се или се търкалят по повърхността, преди да се слеят с останалата вода. При по-гъсти течности, като определени масла, капчиците могат да останат във въздуха много по-дълго.

Защо звучи

Когато потъркате ръба, дървото за миг повлича металa след себе си, после го пуска, и металът отскача обратно. Това се случва стотици пъти в секунда, точно както когато накарате винена чаша да запее с мокър пръст. При всяко завъртане чукчето дава малко побутване, и вибрацията нараства, докато се превърне в звук, изпълващ стаята. Докато обикаляте, една от неподвижните точки на вибрацията ви следва по ръба.

А после се появява онова пулсиращо звучене, което идва и си отива като дъх. То идва от неравностите на бола: ръчно изковаваният бол никога не е напълно симетричен, затова основният му тон се разцепва на два много близки тона, отдалечени само с няколко херца. Двата тона се гонят, ту се събират, ту се заличават, и точно тази вълна чувате.

Дъхът на един бол е малка несъвършеност: два почти еднакви тона, които се гонят.

История, по-млада, отколкото ще ви разкажат

Често ще прочетете, че тези болове водят началото си от незапомнени времена. Истината е по-проста и по свой начин — по-интересна. Хрониките на тибетската музика не ги споменават; учени като антрополога Мартин Брауен ги свързват главно със северна Индия и Непал. Камбановидните съдове от будисткия ритуал, подобно на японските rin, се удрят, не се търкат. „Тибетското“ название и употребата на боловете за медитация се разпространяват на Запад през 70-те години на ХХ в., започвайки от плоча от 1972 г., наречена — колко подходящо — Tibetan Bells.

За петдесет години те се превърнаха в един от най-обичаните инструменти сред хората, които медитират, практикуват йога или работят със звук, по целия свят. Тяхната традиция е млада, и вие помагате да бъде написана всеки път, когато свирите на своя бол.

Как да го накарате да звучи

1. Поставете го на отворената си длан, с изправени пръсти, или върху възглавничката му. Ако стиснете стената с пръсти, звукът замира.
2. Събудете го с леко почукване по ръба с чукчето. Звукът тръгва по-бързо и се задържа по-добре.
3. Дръжте чукчето изправено опряно на външния ръб, и обикаляйте бавно и равномерно, с еднакъв натиск. Движи се цялата ви ръка, не само китката.
4. Направете няколко кръга. Звукът нараства сам. Ако болът затрака или изскърца, забавете темпото или намалете натиска.
5. За да видите водата да танцува, налейте два пръста вода и повторете, като наблюдавате повърхността близо до ръба.

В практиката

Много хора го използват, за да отворят и затворят медитация, или в края на йога клас, по време на шавасана. Пробвайте следното: едно удряне, после следвайте звука чак до края му, докато вече не можете да кажете дали все още го чувате. Тази граница между звук и тишина е много добро място, където да оставите дишането си да се забави. Когато умът се отплесне, ново удряне, и започвате отново.

Грижа

Сингинг боловете са направени от бронз или месинг, и с времето придобиват тъмна патина, която мнозина обичат. След употреба с вода изпразнете бола и го подсушете веднага с мека кърпа. Без стъргалки или лимон, които увреждат повърхността. Пазете го в чантата или на възглавничката му, далеч от удари: една вдлъбнатина променя звука завинаги.